Един от най-вълнуващите и дългоочаквани моменти за всеки родител е проговарянето на детето. Традиционно сме свикнали да мислим за речта като за изцяло слухов и вокален процес. Съвременната наука обаче категорично доказва, че пътят към богатия речник започва много преди първата осъзната дума. Той започва от движението на тялото и върха на пръстите.
За да разберем тази невидима връзка, се обръщаме към едно изключително детайлно клинично проучване, публикувано в Pediatrics – официалното научно издание на Американската академия по педиатрия (индексирано в медицинската база данни PubMed).
Проучването в Нидерландия върху 125 деца
Екип от учени (Крис Вишер, Сюзан Хууен, Ерик Дж. А. Шердер, Бен Муленаар и Естер Хартман) си поставя за цел да изследва двигателния профил на деца, които изпитват трудности с общуването.
За целите на изследването те наблюдават 125 деца на възраст между 6 и 9 години от две специализирани училища за деца с комуникативни проблеми в Северна Нидерландия. Участниците са разделени на три подгрупи според дефицитите си: деца само с нарушения на речта (артикулацията), деца само с езикови нарушения (разбирането и съставянето на изречения) и деца, при които и двете са засегнати.
Фактите в цифри: Моторните дефицити са правило, а не изключение
Резултатите от тестовете за двигателни умения разкриват една много силна, но често пренебрегвана закономерност:
- Повече от половината деца (51%) с нарушения в развитието на речта и езика имат гранични или категорични двигателни проблеми. Те се представят значително по-зле на тестовете за баланс, координация и прецизност спрямо техните връстници без речеви проблеми.
- Изследването прави едно ключово разграничение: когато е засегната самата реч (артикулацията и произнасянето на звуци), двигателните проблеми са много по-изразени. Децата, които имат проблеми само с езиковото разбиране, се справят по-добре с моторните задачи, отколкото тези, които изпитват чисто речеви затруднения.
Защо ръцете и езикът „говорят“ заедно?
Обяснението на този феномен, доказан от екипа на Вишер, се крие в анатомията на човешкия мозък. Артикулацията – способността да произнасяме сложни звукове – всъщност е акт на върховна фина моторика. Тя изисква перфектна координация на десетки мускули на езика, устните и челюстта. В мозъка зоните, които отговарят за фините движения на ръцете, се намират в непосредствена физическа близост до речевите центрове. Когато двигателната система страда, често страда и говорният апарат.
Неврогимнастиката като ранна превенция
В официалното си заключение учените са категорични: резултатите налагат необходимостта от ранно и много по-голямо внимание към двигателните умения в домашна и образователна среда.
Именно тук на помощ идват материалите на Vivabook. Когато детето проследява сложни контури, спазва граници на форми и координира двете си ръце едновременно върху хартията чрез методите на неврогимнастиката, то извършва целенасочена моторна тренировка. Тази активна работа на ръцете укрепва двигателните центрове в мозъка и създава здравата физиологична основа, от която детето се нуждае, за да развие гладка и уверена реч.
Източници и научни публикации:
- Моторен профил на деца с нарушения в развитието на речта и езика (Motor profile of children with developmental speech and language disorders). Автори: C. Visscher, S. Houwen, E. J. Scherder, B. Moolenaar, E. Hartman. Публикувано в сп. Pediatrics, 2007. Пълния текст на изследването можете да прочетете тук: PubMed – National Library of Medicine
[…] първата част от нашата тема разгледахме невидимата, но изключително силна […]