Често като родители си пожелаваме децата ни да израснат „добри хора“. Но добротата не е вродено качество, с което те идват на този свят. Тя се формира всеки ден, под влиянието на малки действия, но най-вече в отношенията с най-близките.
Има три основни неща, които влияят най-силно върху изграждането на детската доброта, но в забързаното си ежедневие възрастните често ги забравят. Ето кои са те:
1. Атмосферата в семейството: Личният пример
Децата са нашето най-точно отражение и се учат преди всичко от примера, който виждат у дома. Ако в семейството е прието да се говори със спокоен и мек тон, да се помага и да се уважават личните граници на другия – детето попива този модел на поведение и го приема за абсолютна норма.
Там, където има безусловна подкрепа, растат деца, които умеят да подкрепят останалите. Ако искаме детето ни да бъде добро с другите, първо трябва да му покажем как изглежда добротата в собствения ни дом.
2. Отношението към детските чувства: Коренът на емпатията
Когато детето плаче, сърди се или се страхува, нашата реакция е определяща. Когато възрастните не осмиват и не засрамват малчугана за неговите емоции, а му помагат да ги преживее и назове, вътре в него се формира най-важното качество – емпатията.
По този начин детето стига до ключовия извод: „Моите чувства са важни и валидни“. А щом неговите собствени чувства имат значение, следователно чувствата и преживяванията на другите хора също са важни. Точно така се ражда съчувствието.
3. Възможността детето само да полага грижи
Да полее цветето в хола, да помогне за подреждането на приборите на масата или да погали и успокои по-малкото си братче или сестриче – това не са „дреболии“. Това е самият фундамент на добротата.
Когато даваме възможност на детето да бъде полезно и да се грижи за нещо или някого, то се учи да вижда реалния резултат от своите действия. Разбира, че неговата лична помощ прави света около него по-топъл, по-уютен и по-добър.
Добротата не се измерва с думите „бъди послушен“ или „дръж се добре“. Тя не е правило, което можем да наложим насила. Добротата е въпрос на отношения, на личен пример и на ежедневна практика, която започва първо от нас, възрастните.
