Всички деца изпитват силни емоции. И това е напълно нормално.
Понякога обаче те реагират бурно: викат, плачат, блъскат и хвърлят предмети. Не защото са „лоши“ или „невъзпитани“, а защото все още не умеят да управляват вътрешния си свят.
Когато едно дете не разбира какво точно чувства, тялото му реагира първосигнално. Реакцията изпреварва разума.
Първата стъпка: разбиране на емоциите
Представете си следната ситуация:
– Малкият ви син строи кули с лего. Брат му идва, грабва една от частите и хуква с нея. Следва вик, сълзи, ритници.
Много често реакцията идва, преди детето да е осмислило какво точно е почувствало – обида, гняв, безпомощност? Ако го попитате по-късно: „Какво те ядоса най-много?“, може да чуете: „Че разруши кулата ми“. А това вече е път към самопознание – първа стъпка към по-добро управление на поведението.
Не просто реакция, а осъзнат отговор
Когато децата се научат да наричат чувствата си с думи, започват и да ги регулират.
Пример:
– В детската градина момиченце вижда как най-добрата му приятелка играе с друго дете. Първоначалният импулс е да се разплаче или да ѝ се разсърди. Но ако някой възрастен я попита:
– „Обидена ли си? Или се чувстваш изоставена?“,
детето ще започне да търси думи за усещането си. А когато го назове – ще може и да избере как да реагира.
Децата, които умеят да разпознават какво става вътре в тях, са много по-способни да вземат решение как да се държат. Вместо да реагират бурно, те могат да кажат: „Сърдя се. Остави ме за малко.“
Какво би могло да помогне в управлението на собственото поведение?
- Редовни разговори за изпитаните чувства – не само при конфликтни ситуации, а и в ежеднените.
– „Как се почувства, когато ти бутнаха сладоледа?“
– „Горда ли си, че успя да довършиш пъзела?“ - Огледални фрази, които затвърждават усещането:
– „Разбирам, че си ядосан. И аз бих се ядосала на твое място.“
– „Неприятно е, когато някой те прекъсва.“ - Книги и игри за човешките емоции – чудесен начин децата да свикнат с езика на вътрешния свят.
- Примерът на родителя. Когато възрастните назовават и овладяват емоциите си (вместо да ги потискат или избухват), децата започват да подражават чрез наблюдение.
Създаване на устойчивост и саморегулация чрез игра
Детето не може да бъде научено „да се държи добре“ само чрез инструкции. Но може да бъде подкрепено в това да опознава себе си, да разбира какво преживява и да контролира реакците си.
